Много странно, не знам как да си го обясня...

Изчезнах...

Всъщност, нека обясня:

От няколко месеца изчезнах или по точно изчезнаха емоциите ми... ужасно е... Вижте, по същество аз съм много емоционална, влюбчива, чувствителна... а сега, сега ги няма пустите му чувства!

Не съм способна да се зарадвам истински на хубавите неща, зная че трябва да изпитам радост, когато те се случват. Да, случват ми се такива, но когато трябва да усещам вече познатото трепкане в стомаха си, ъ-ъ, нищо... и някак се хващам, че очаквам емоцията, даже я търся, зная че трябва да е там, ама нея я няма!!! 

Сатанала съм нещо като робото май, отчитам, че според ситуацията се изисква да изпитам определени чувства, но те не идват, само знанието за нормалното им присъствие....

И това не се отнася само за радостите, о, не! Не мога да се ядосам, не мога да се притесня, дори и когато усещам, че идва момента за големите сълзи - дори тогава, само си чакам сълзите, а те не идват...

Чувствам се толкова изпразнена, че не зная какво да правя!

Какво се случва с мен? Къде съм?

Не зная дали да се радвам или да ми е тъпо, дори! Ако емоциите се върнат, ще пречат на рационалното и целенасочено движение, което съм предприела от известно време! От друга страна се питам, (нали се сещате - не се притеснявам), дали не се превръщам в чудовище!?

Не мога да си го обясня!

Може би някой ден ще се върнат, когато съм готова отново за тях, така неусетно, както ги изгубих... емоцииките ми...